СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

                        ФИЗИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Утвърдена с Протокол на ФС  N: …../ ……..

                                    Декан:

                                    /доц. д-р Д. Мърваков/

                                   

УЧЕБНА ПРОГРАМА

ПО ДИСЦИПЛИНАТА: Информационни технологии в микроелектрониката

ВКЛЮЧЕНА В УЧЕБНИЯ ПЛАН НА СПЕЦИАЛНОСТ: Инженерна физика

СТЕПЕН НА ОБУЧЕНИЕ: Бакалавър

КАТЕДРА: Физика на Твърдото тяло и микролектроника

ИЗВАДКИ ОТ УЧЕБНИЯ ПЛАН

Вид на занятията:

Семестър:

Хорариум-часа/
седмично:

Хорариум-часа
Общо:

Лекции

6

3

45

Семинарни упражнения

6

2

30

Практически упражнения

 

 

 

Общо часа:

 

5

75

Форма на контрол:

изпит

 

 

 

 

 

 

 

 

А. АНОТАЦИЯ

На базата предишните знания на студентите от курсовете по “Информатика”, “Основи на електрониката”,  “Информационни технологии” и др. курсът разширява познанията на студентите в областта на Инфромационните технологии с акцент върху приложенията и проектирането  на  системи за работа в реално време (= компютърната техника + периферна електроника + програмно осигуряване) във физическия експеримент. Лекционният материал заедно с упражненията към него има за цел да даде знания и умения за:

1.     използване и проектиране на “периферна електроника” - комбинационни и последователностни логически схеми, памети, преобразувателни елементи (сензори и изпълнителни елементи), програмируеми логически елементи и др.

2.     използване и проектиране със специфични компютърни устройства - микропроцесорни системи, микроконтролери, DSP и др. специализирани програмируеми схеми.

3.     математическите основи и практически алгоритми за цифрова обработка на сигнали и цифрова обратна връзка, необходими за програмното обезпечаване на 1)+2) за създаване на завършена система за работа в реално време.

По-голямата част от упражненията (с интерактивни задачи и тестове) и помощния материал са достъпни по Интернет  (http://galileo.phys.uni-sofia.bg/~scr).

Курсът завършва с изпит, отчитащ и работата на студента по изпълнение на един проект и задачите от упражненията.

Б. СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА:

Лекции ( или упражнения)

№

Тема,  вид  на занятието:

Брой часове

1.

Периферна електроника (л/у)

9/6

 

 

1.     Комбинационни и последователностни  логически елементи и схеми

2.     Памети. Специализирани периферни схеми

3.     Дисплеи. Матрични приемници

4.     Датчици на физически величини и изпълнителни устройства. Микромашинни устройства

5.     Цифроаналогови и аналогоцифрови преобразуватели

 

 

 

2.

Системи за работа в реално време (л/у)

18/12

 

 

1.     Специфични изисквания към системи за работа в реално време

2.     Микропроцесори и периферия

3.     Микроконтролери

4.     Цифрови сигнални процесори

 

3.

Цифрови сигнали и системи (л/у)

18/12

 

 

1.     Аналогови и цифрови сигнали. Дискредитизация и квантуване. Обратимост на преобразуването

2.     Линейни инвариантни системи (ЛИВ)

3.     Времево,  Фурие представяне и z-трансформация на ЛИВ ситеми

4.     Приложение за цифрова обработка на сигнали

5.     Приложения за цифрова обратна връзка

6.     Автоматизация на физическия експеримент

 

 

В. Формата на контрол е: изпит

Знанията и уменията на студентите ще се оценяват от:

1.        Работата на студента по изпълнение на задачите от упражненията (~20% тегло в крайната оценка)

2.        Проект по избор на студента (одобрен от преподавателя) – система за работа в реално време, автоматизация на експеримент, цифрова обработка на данни и т.н.   (~40% тегло в крайната оценка)

3.        Изпит – включва писмен тест и два въпроса (~40% тегло в крайната оценка)

Г. Основна литература:

1.       http://galileo.phys.uni-sofia.bg/~scr

2.        И. Степаненко, Основы микроэлектроники, М., Сов. Радио, 1980

3.        Ж. Аш и др., Датчики измерительных систем, т. 1 и 2, Москва, Мир, 1992

4.        Semiconductor sensors, IC17, Philips, 1995

5.        80C51-based Microcontrollers. IC20, Philips, 1995

6.        Haykin, S., Veen B., Signals and Systems, John Wiley & Sons, 1999

7.        Куо, Теория и проектирование цифровых систем управления, М., Машиностороение, 1986

Д.  Допълнителна литература:                    

1.        Полупроводниковые БИС запоминающих устройств, ред. А. Гордонов и Ю. Дьяков, М., Радио и связь, 1986

2.        Микропроцессоры и микропроцессорные комплекты интегральных микросхем, т. 1 и 2, ред. В. Щахнов, М., Радио и связь, 1988

3.        А. Ангелов, П. Петров, Микропроцесори в радиотехническите системи, София, ДИ Техника, 1982

4.        Ю. Гришин, Ю. Каганов, Микропроцесоры в радиотехнических системах, Москва, Радио и связь, 1982

5.        P. Bramm, D. Brumm, 80386 - A programming and design handbook, TAB Books, 1990

6.        В. Григорьев, Микропроцессор I486. Архитектура и програмирование, т. 1-4, М., 1993

7.        Всичко за Pentium , NiSoft, С. 1998

8.        У. Сиберг, Цепи, сигналы, системы, т. 1 и  2,  Москва, Мир, 1988

9.        К. Острем, Б. Биттенмарк, Системы управления с ЭВМ, Москва, Мир, 1987

10.     Л. Гольденберг, Б. Матюшкин, М. Поляк, Цифровая обработка сигналов, Радио и связь, 1985

11.     А. Алексенко и др., Проектирование радиоэлектронны  аппаратуры на микропроцессорах, М., Радио и связь, 1984

12.     М. Сибуя, Т. Ямамото, Алгоритмы обработки данных, Москва, Мир, 1986

13.     Khan, Workhorses of  the electronic era, IEEE Spectrum, 33, 10, 36-40, 1996

14.     16-bit 80C51XA Microcontrollers (eXtended Architecture), IC25, Philips, 1997

15.     Application notes and development tools for 80C51 Microcontrollers. Data Handbook, Philips, 1995

16.     Dream Machine: Application Reference Handbook, Philips, 1996

17.     Р. Хокни, К. Джесхоуп, Параллельные ЭВМ. Архитектура, програмирование и алгоритмы. Москва,  1986

18.     A third generation optical computer , Photonics, 5 , 44, 1993

19.     В. Парыгин, В. Балакший, Оптическая обработка информации, И-во Москоского у-тета, М., 1987

20.     А. Акаев, С. Майоров, Оптические методы обработки информации, М., Высшая школа, 1988

21.     А. Василевский, М. Кропоткин, В. Тихонов, Оптическая электроника, Энергоатомиздат, 1990

22.     D. Ballard, H. Geoffrey, S. Terrence, Parallel visual computation, Nature, 306, 3, 21-6, 1993

23.     К. Фостер, Ассоциативные параллельные процессоры, Москва, Энергоатомиздат, 1981

24.     Г. Хауман, В. Майлинг, А. Щербина, Стандартные интерфейсы для измерительной техники,  М., Мир, 1982

25.     А. Мячев, В. Никитюк, Интерфейсы вычислительных систем на базе мини и микро- ЭВМ, М., Радио и связь, 1984

26.     Н. Никитюк, Проектирование радиоэлектронны  аппаратуры на микропроцессорах, М., Радио и связь, 1986

27.     И. Томов и др., Микропроцесорни управляващи системи, С., Техника, 1986

28.     Х. Кунце, Методы физических измерений,  М., Мир, 1989

29.     Ю. Певчев, К. Финигенов, Автоматизация физического эксперимента,  М., Энергоатомиздат, 1986

30.     В. Никитин, Г. Осков, Автоматизация измерений и обработка данных физического эксперимента,  М., МГУ, 1986

31.     Д. Кузьмичев, И. Радкевич, А. Смирнов, Автоматизация экспериментальных исследований,  М., Хаука, 1983

32.     В. Комарович, В. Никитченко, А. Рожков, Системы обработки информации, М., Знание, Радиоэлектроника и связь, 3/1989

33.     П. Русков, Локални мрежи. Архитектура и технологии, С., Терабайт, 1992

34.     DP8390D/NS32490D NIC Network Interface Controllers, National Semiconductors, 1995

35.     ICs for Data Communications, IC!9, Philips, 1994

36.     RF/Wireless Communications, IC!7, Philips, 1995

37.     И. В. Прангишвили, В. С. Подлазов, Г. Г. Стецюра, Локальные микропроцессорные вычислительные сети, Москва, Наука, 1984

38.     Ю. Носов, Волоконно оптическая связь, М., Знание, Радиоэлектроника и связь, 10/1990

39.     Дж. Слоэн, Коды, исправляющие ошибки и криптография, Математический цветник, ред. А. Кларнер, М., Мир, 1983

Съставил програмата: (подпис)

Дата: 24.03.2004                                                        доц. д-р С. Русев     ......................